Type O Negative е американска готик и дуум метъл група, създадена в Бруклин в края на 80-те години. Отличителна черта на групата е бавна и мрачна музика, с депресивни текстове, включващи черен хумор.
Въпреки относително ниския интерес към групата от страна на
радиостанциите и музикалните телевизии, те стават известни с повечето
си студийни албуми и турнета. Type O Negative придобиват голяма
популярност през 1993 г. с излизането на техния албум "Bloody Kisses",
включващ синглите "Christian Woman" and "Black No. 1".

На 4 юли 2007 в София се провежда концерт на Мерилин Менсън, на който Type O Negative са специални гости и подгряваща група.^[1]

История

Основата на Type O Negative се поставя от Питър Стийл и Джош Силвър, които в началото на 80-те години създават групата Fallout. Те издават първото си EP, наречено Batteries Not Included през 1981 г. и успяват да постигнат скромен успех по радиото на колежа. Малко след това Силвър напуска Fallout, за да създаде Original Sin - рок група с леко ню уейв звучене. В същото време Питър Стийл създава траш метъл групата Carnivore, която тероризира ходещите на концерти по Източното крайбрежие.
Текстовете на песните му са груби и политически некоректни, отнасящи се
предимно за расовите различия, войни, религия и омраза към жените.

След издаването на втория си албум Retaliation, Carnivore се разпадат, тъй като Питър решава да работи като градинар в градските паркове на Ню Йорк.
Две години по-късно, през 1989 г. той напуска работа и създава група с
дългогодишния си приятел Сол Абрускато. Джош Силвър също е убеден да се
присъедини към тях заедно с Кени Хики. Първоначлно групата се казва Sub-Zero, но това име било вече заето и след дълго търсене на ново име решават да се нарекат Type O Negative (английският термин за кръвна група
тип нулева отрицателна), което според тях най-добре описва звука им.
Групата издават демо, което привлича вниманието на издателите от
Roadrunner Records. През 1991 г. те подписват договор с тях за 5 албума
и веднага след това същата година издават дебютния си албум Slow, Deep & Hard

Slow, Deep & Hard е в смесен стил, съдържащ бавни китарни
рифове и мрачна атмосфера, характерни за готик метъла, примесени с
кратковременни китарни и удърни изблици в стил пънк. Песните са дълги и
със сложна структура, а текстовете са за нещастна любов, мъст и
самоубийство. По време на първото си турне групата има доста
неприятности, особено в Европа, където Type O Negative са определени като нацисти и симпатизанти на Хитлер от някои политически лидери.

При завръщането си от турнето в Европа, Roadrunner Records напомня
на групата за контракта, според който те трябва да запишат концертен
албум. Парите, които получават от звукозаписната компания за
концертните записи в Брайтън Бийч отиват за евтина водка, а групата
презаписва дебютния си албум в домашни условия и прибавя живи звуци и
дори импровизира сблъсък с "тълпата". Албумът е наречен The Origin of the Feces (в превод "Произход на фекалиите", игра на думи с труда на Чарлз Дарвин The Origin of the Species - "Произход на видовете"
), а обложката е с надпис "Not Live At Brighton Beach" ("Не концерт в
Брайтън Бийч"). Roadrunner са възмутени от постъпката, но в крайна
сметка издават албума през 1992 г.

Вторият студиен албум на Type O Negative - Bloody Kisses излиза през
1993 г. и е възторжено посрещнат от критиката и феновете. Критиката
отбелязва влияние на Beatles
(в частност, съчетание на мелодичност и психоделично звучене,
характерно за албумите от средата на 60-те години), а също и класически
готик-рок в духа на The Sisters of Mercy.

Основните теми в Bloody Kisses са самота и скръб, а песни като “Too
Late: Frozen”, “Blood & Fire” и “Cant Lose You” разказват за
изгубена любов. Заглавното парче - "Bloody Kisses (A Death in the
Family)" описва историята на двама влюбени, които се самоубиват. Две от
песните - “Christian Woman” и “Black No. 1 (Little Miss Scare-All)” са
по-достъпни за масовата публика и излизат на сингли. В оригиналния си
вариант двете песни са с продължителност съответно 8:30 и 11 минути, но
са скъсени, за да могат да се пускат по радиото.

След издаването на албума, групата поема двугодишно световно турне.
То преминава без неприятности и Bloody Kisses е продаден в повече от
един милион копия и става платинен албум в САЩ. Type O Negative
предизвикват интереса и на медиите и се появяват в музикални телевизии
като MTV, VH1, а също и в списанието Rolling Stone.
Същата година, барабанистът на групата - Сол Абрускато ги напуска, за
да се присъедини към друга бруклинска формация - Life of Agony. Type O
Negative привличат нов барабанист - Джони Кели, който по това време е
техник в групата.

Година по-късно Bloody Kisses е переиздаден и включва осем песни в
оригиналната си версия и неиздаваното парче "Suspended In Dusk".

Състав

• Питър Стийл (Peter Steele, настоящо име Peter Ratajczyk) ) — вокал, бас-китара, китара, клавишни


• Джош Силвър (Josh Silver) — клавишни, бек-вокал


• Кени Хики (Kenny Hickey) — соло-китара, ритъм-китара, бек-вокал


• Джони Кели (Johnny Kelly) — ударни, перкусии, бек-вокал (от 1994)

Бивши участници

• Сол Абрускато (Sal Abruscato) — ударни, перкусии, бек-вокал (1989—1993). След напускането на Type O Negative свири в групата Life of Agony.

Дискография

Албуми

• 1991 Slow Deep and Hard


• 1992 The Origin of the Feces (пародия на концертен албум)


• 1993 Bloody Kisses US #166 (платинен диск), GER #60


• 1996 October Rust US #42 (златен диск), GER #5


• 1999 World Coming Down US #39, GER #3


• 2003 Life Is Killing Me US #39, GER #9,


• 2007 Dead Again

Сингли [редактиране]

• 1993 Black No.1


• 1993 Christian Woman


• 1995 Summer Breeze


• 1996 In Praise of Bacchus


• 1996 Love You To Death


• 1996 My Girlfriend's Girlfriend


• 1997 Cinnamon Girl


• 2000 Everyone I Love Is Dead


• 2000 Everything Dies


• 2003 I Don't Wanna Be Me


• 2006 Santana Medley


• 2007 Profits of Doom

Сборни

• 1998 Stone Flowers


• 2000 Least Worst Of US #99, GER #50


• 2006 The Best of Type O Negative

DVD/Видео

• 1998/2000 After Dark (документален филм и клипове)


• 2006 Symphony for the Devil